Неспособността на "сините каски" да се справят с насилието и честите злоупотреби с правомощия от тяхна страна само изтъкват необходимостта от подобряване на системата на тяхната служба, пише в. "Гардиън".

Действията на умиротворителите от световната организация могат да бъдат обобщени така – прекрасни цели, но никакъв резултат.

Задачата на "сините каски" е да пазят уязвими цивилни граждани. Вместо това умиротворителите стояха и гледаха как правителствените военнослужещи изнасилиха десетки жени и момичета пред казармата си и не се отзоваха на молбите за помощ, когато същите военни направиха същото с хуманитарни работнички от чужбина и убиха местен журналист.

„Сините каски“ са главният отличителен белег на умиротворителите от ООН.

Тези кошмари се случиха в Южен Судан това лято. Страната, създадена едва през 2011 г., е заплашена от гражданска война поради кървавите сблъсъци между силите на президента Салва Киир и на бившия вицепрезидент и настоящ опозиционен лидер Риек Мачар, който избяга в чужбина.

Бездействието

Но най-тревожно е бездействието на "сините каски". Действията им бяха подложени на остри критики на международна среща за умиротворяването през септември.

Ужасите от Руанда и Босна през 90-те години на ХХ век, когато умиротворителите бездействаха пред лицето на геноцида, срина доверието в системата и предизвика преразглеждането й. В основен приоритет се превърна защитата на цивилното население и използването на сила тогава, когато това е необходимо.

Чашата преля, след като едва ли не с благословията на "сините каски" силите на босненските сърби отведоха и разстреляха 8000 мъже и момчета в Сребреница през 1995 г. Това е най-масовото убийство в Европа след Втората световна война.

А само година по-рано умиротворителите в Руанда единствено гледаха да не ядосат местните главорези, да не би да вземат да излеят гнева си срещу тях. В резултат бяха убити близо 1 милион души.

Мемориалният комплекс „Поточани“ е приютил жертвите от клането в Сребреница. Сред причините за престъплението е бездействието на „сините каски“.

Мисии като тази в Сиера Леоне постигнаха голям успех и възстановиха репутацията на умиротворителите. Броят на "сините каски" значително се увеличи. Най-вече Китай увеличи броя на своите военни, участващи в такива мисии, и финансовата си помощ.

В страни като Южен Судан обаче е доста тревожно. Преди няколко месеца 30 души загинаха при атака срещу охраняван от "сини каски" цивилен обект. Други 150 000 души се укриват в подобни места из цялата страна от опасения, че без защитата на ООН ще бъдат избити.

Самото развитие на умиротворителните операции също предизвиква сериозна тревога, отбелязва "Гардиън". Тя е, че самите сили на ООН се състоят от едва 100 000 души – военни и полицаи. Те са разположени в общо 16 страни в целия свят. Друг проблем са споровете около самото провеждане на мисиите.

Лоша подготовка

По-голямата част от "сините каски" са от развиващи се страни. Много често те не са добре подготвени за такива трудни начинания. И в най-критичните моменти предпочитат да се подчиняват на заповеди от родните си държави вместо от командващите от ООН.

И тъй като много често има недостиг на хора, изключително трудно е да бъдат отзовани неподходящите умиротворители. Особено тогава, когато правителствата на страните им заплашват да изтеглят и останалите свои "сини каски" в конфликтната зона.

Южен Судан показва главоблъсканицата, пред която са изправени умиротворителите в задачата си да пазят цивилните граждани от правителствените сили на страната, в която са изпратени. Никой не иска да изостави на волята на съдбата цивилните, когато политическите възможности се изчерпат. Но има сериозна опасност и разполагането на "сини каски" да бъде сметнато за лесно решение, което да намали натиска за намиране на действителни и дългосрочни решения на конфликтите.

Немалка част от проблемите идат от самата ООН. Те са направо вградени в нея. Най-големият е огромната и тромава бюрократична машина, създадена преди 70 години. От тогава до сега тя само се увеличава на размер, а същевременно трябва да направлява политиката на своите държави членки.

В църквата в град Нтарама в Руанда са избити 5000 души, укрили се там. Те са насечени с мачете, взривени или изгорени живи.

Отговорът на ООН на собствените й грешки може да има толкова тежки последици, колкото и самите грешки. Новините за нападенията в Южен Судан съвпаднаха с признанието на международната организация, че нейните умиротворители са причинили опустошителната епидемия от холера в Хаити през 2010 г. Това стана след постоянен натиск както отвън, така и отвътре в продължение на 6 години.

ООН прехвърли своите "каски" от местата, където холерата се ширеше, без да си направи труда да ги подложи на преглед. От организацията дори не успяха да направят що-годе читави тоалетни и отходите на заразените попаднаха в питейната вода. Когато хаитяните алармираха, че е избухнала епидемия, от ООН отрекоха. От организацията отказаха да плащат компенсации. 10 000 души умряха. Това са най-грубите и повърхностни изчисления. А холерата днес е взела ендемични размери. Експерти искат извинения, парични обезщетения за жертвите и семействата им и стабилно финансиран план за изкореняване на болестта от бедната островна държава.

Отричането

Този случай много напомня на първоначалното твърдо отричане от страна на ООН на обвиненията, отправени срещу "сини каски", че изнасилвали и жестоко експлоатирали жени в Централноафриканската република (ЦАР). Човекът, който подаде сигнала, бе съсипан, а жертвите, сред които и деца, не получиха никаква подкрепа. Чак сега организацията започна разследване на твърденията.

И в двата случая – в ЦАР и Южен Судан – културата на отричането подкопа сериозно доверието в една толкова сериозна институция, каквато най-малкото би трябвало да бъде ООН.

Мнозина се оплакват, че умиротворителните операции се провеждат доста несполучливо при управлението на южнокорееца Бан Ки-мун, оглавил организацията през 2007 г.

Светът има нужда от "сини каски", които да изпълняват тежки задачи, често свързани с риск за живота. Но е необходим напредък и при практическите мерки като по-добро обучение и тренировки, както и по-сериозно планиране.

От изключителна важност е да се разбере, че предназначението на умиротворителните операции по света е защита на хората, а не техният лов, отбелязва агенция Блумбърг. Тези мисии не трябва да бъдат разглеждани като програма за създаване на работни места за некадърни войници от бедни страни с диктаторски режими.

Бъдещият генерален секретар на организацията трябва да засили контрола върху тези операции. Но за тази цел шефът на организацията трябва също така да закрие неефективните програми. Те не са никак малко, а такава стъпка би довела до вой от небесата от страна на хората, намерили леки и доходни служби там.

Поради всички тези проблеми новият шеф на ООН трябва да бъде човек с изпитани и ефективни методи на управление и да има готовността да се изправи лице в лице срещу неприятните истини, заключава Блумбърг.

----

* Този материал е публикуван в списание „Клуб Z” през ноември 2016 година. Поради непреходната му стойност и актуалност днес го предлагаме на читателите на www.clubz.bg. Ако искате да четете качествени политически, икономически, културни и спортни материали навреме, списанието „Клуб Z” ще излиза всеки месец и през 2017 г. и можете да го намерите на будката до вас. Или да се абонирате – каталожен № 1403 за „Български пощи“ или каталожен № 525-1 за „Доби прес“.